12.06.2020 г., 14:42

Благодаря

1.1K 2 5

 

 

Не искам да ви казвам "сбогом",

не искам и сълзички да редя,

но в знак на благодарност мога,

стих мъничък за Вас да подредя.

 

Мерси, за обичта голяма,

за грижите, за топлия ви глас,

за стаята с лъчи обляна

и песните, що пеехме в захлас.

 

Аз тук научих се да сричам

и цифрите да мога да броя,

красиви думи да изричам,

с конструктори палати да строя.

 

Напускам детската градина,

че вече първолак съм... и сега

на вас поднасям детелина.

За цялата любов, благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...