12.06.2020 г., 14:42

Благодаря

1.1K 2 5

 

 

Не искам да ви казвам "сбогом",

не искам и сълзички да редя,

но в знак на благодарност мога,

стих мъничък за Вас да подредя.

 

Мерси, за обичта голяма,

за грижите, за топлия ви глас,

за стаята с лъчи обляна

и песните, що пеехме в захлас.

 

Аз тук научих се да сричам

и цифрите да мога да броя,

красиви думи да изричам,

с конструктори палати да строя.

 

Напускам детската градина,

че вече първолак съм... и сега

на вас поднасям детелина.

За цялата любов, благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...