Не искам да ви казвам "сбогом",
не искам и сълзички да редя,
но в знак на благодарност мога,
стих мъничък за Вас да подредя.
Мерси, за обичта голяма,
за грижите, за топлия ви глас,
за стаята с лъчи обляна
и песните, що пеехме в захлас.
Аз тук научих се да сричам
и цифрите да мога да броя,
красиви думи да изричам,
с конструктори палати да строя.
Напускам детската градина,
че вече първолак съм... и сега
на вас поднасям детелина.
За цялата любов, благодаря!
© Таня Мезева All rights reserved.