5 нояб. 2011 г., 10:48

Благодаря, на вместо сбогом

1.2K 0 15
Не искам да ви казвам сбогом,
не искам много да боли,
но сълзите -  издайник подъл,
роят  се в тъжните очи.

Гласът трепери в безвеличие,

словата силни днес висят,
аз знам... налага се приличие,
но мислите летят, летят.

Прехвърчат бели пеперуди,

докосват жадните души,
превръщат ги във изумруди,
докато стаята мълчи.

А във тишината... благодарност,

моята, от мен към вас,
изречена без елитарност,
за всеки миг безвластна страст.

За всеки ден и час, в които

натрупвах опит и вървях,
към себе си и към мечтите,
но все на вас благодарях.

Сега отново ви се вричам.

Прегръщам ви с една сълза.
"Простете грешките!" - изричам - 

"Обичам ви! Благодаря!"

Какво ме вдъхнови?!


На всички мои колеги, на които днес  последно казах, благодаря, вместо сбогом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...