Благодаря, на вместо сбогом
Не искам да ви казвам сбогом,
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие,
словата силни днес висят,
аз знам... налага се приличие,
но мислите летят, летят.
Прехвърчат бели пеперуди,
докосват жадните души,
превръщат ги във изумруди,
докато стаята мълчи.
А във тишината... благодарност,
моята, от мен към вас,
изречена без елитарност,
за всеки миг безвластна страст.
За всеки ден и час, в които
натрупвах опит и вървях,
към себе си и към мечтите,
но все на вас благодарях.
Сега отново ви се вричам.
Прегръщам ви с една сълза.
"Простете грешките!" - изричам -
"Обичам ви! Благодаря!"
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие,
словата силни днес висят,
аз знам... налага се приличие,
но мислите летят, летят.
Прехвърчат бели пеперуди,
докосват жадните души,
превръщат ги във изумруди,
докато стаята мълчи.
А във тишината... благодарност,
моята, от мен към вас,
изречена без елитарност,
за всеки миг безвластна страст.
За всеки ден и час, в които
натрупвах опит и вървях,
към себе си и към мечтите,
но все на вас благодарях.
Сега отново ви се вричам.
Прегръщам ви с една сълза.
"Простете грешките!" - изричам -
"Обичам ви! Благодаря!"
Какво ме вдъхнови?!
На всички мои колеги, на които днес последно казах, благодаря, вместо сбогом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
