Благоговение
В дъното те нося на очите си
като сън - единствена и земна,
с вишнев цвят закичена в косите си...
но жадувам пак да те погледна!
В миг ликът ти пролетно се слива
с бялото на цъфналите вишни
и в сърцето радостта прелива!
Обич е!... А думите - излишни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
