13 июн. 2023 г., 07:09

Благословение 

  Поэзия » Другая
369 3 2
Отивам на лозето, а там майка навън пържи риба.
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - живи сме, значи Надежда има в света.
Трудничко ходят с боси нозе по земята, те не ползват обувки - едно са с пръстта.
Вечно носят те свойта мотика, и аз мисля - това ли е техният кръст?
Като децата се радват на всеки завързал домат тия хора.
И чувствам как става ми драго, и смешно ми става да гледам тия познати усмивки по техните стари лица.
А после след обед полягват за малко, покриват се от лютото слънце с книжка в ръка.
И пак се усмихват - живот си живеем, ми викат,
Живот си живеем. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetoslav Vasilev Все права защищены

Предложения
: ??:??