24 сент. 2024 г., 16:43

Благотворителен търг на картина

533 1 1

 

 

Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо

рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.

 

Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол

с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.

 

Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам кастинг за русалки.

Застанал беше морски капитан пред хоризонта с диригентска палка.

 

Венчавката на слънцето с вълни не предизвика в никой изненада.

Традицията днес не измени женихът и целуна булка млада.

 

Във пясък мокър клекнало момче прокарваше тунела на съдбата.

Орисници прошепнаха му, че предричат негов полет в близка дата.

 

До възрастен човек с настойчив плач сукалчето поиска пак да сучи.

Мъжът пое звука като илач и се отказа хапчето да смучи.

 

Едно дете, далече от брега, с мечтата си зад четката надникна.

Мечтаеше да влезе то сега в красивото платно и „Искам!“ викна!

 

Картина на ахтополския ден животът галерист на теб продава.

Купи я! Чака с поглед нажален море сирак да види. Заслужава!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Мъчно ми е, че четете това стихотворение, а никой не коментира... Може би не ви харесва написаното от мен и не заслужава да си губите времето...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...