24.09.2024 г., 16:43

Благотворителен търг на картина

523 1 1

 

 

Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо

рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.

 

Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол

с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.

 

Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам кастинг за русалки.

Застанал беше морски капитан пред хоризонта с диригентска палка.

 

Венчавката на слънцето с вълни не предизвика в никой изненада.

Традицията днес не измени женихът и целуна булка млада.

 

Във пясък мокър клекнало момче прокарваше тунела на съдбата.

Орисници прошепнаха му, че предричат негов полет в близка дата.

 

До възрастен човек с настойчив плач сукалчето поиска пак да сучи.

Мъжът пое звука като илач и се отказа хапчето да смучи.

 

Едно дете, далече от брега, с мечтата си зад четката надникна.

Мечтаеше да влезе то сега в красивото платно и „Искам!“ викна!

 

Картина на ахтополския ден животът галерист на теб продава.

Купи я! Чака с поглед нажален море сирак да види. Заслужава!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Мъчно ми е, че четете това стихотворение, а никой не коментира... Може би не ви харесва написаното от мен и не заслужава да си губите времето...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...