Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо

рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.

Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол

с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.

Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам кастинг за русалки.

Застанал беше морски капитан пред хоризонта с диригентска палка.

Венчавката на слънцето с вълни не предизвика в никой изненада.

Традицията днес не измени женихът и целуна булка млада.

Във пясък мокър клекнало момче прокарваше тунела на съдбата.

Орисници прошепнаха му, че предричат негов полет в близка дата.

До възрастен човек с настойчив плач сукалчето поиска пак да сучи.

Мъжът пое звука като илач и се отказа хапчето да смучи.

Едно дете, далече от брега, с мечтата си зад четката надникна.

Мечтаеше да влезе то сега в красивото платно и „Искам!“ викна!

Картина на ахтополския ден животът галерист на теб продава.

Купи я! Чака с поглед нажален море сирак да види. Заслужава!