22 окт. 2023 г., 13:31

Блато от лъжи

331 2 1

БЛАТО ОТ ЛЪЖИ

 

… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –

не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,

когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,

или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс,

когато някой млад поет ме менти! – във стихчето си, драснато с курсив,

и жажда цял живот аплодисменти! – без да усеща колко е фалшив,

 

или – когато врели-некипели! – цял ден ми тръска старият глупак,

щом всичките мисирки – полудели! – ми кудкудякат от зори до мрак,

и някой откачалник в парламента ме убеждава, че живеем в Рай! –

в правителствената „parlare-menta“ ни лъжат тия синковци, комай?

И диша в мен едно проклето чувство! – душата ми дали ще издържи?

България затъва все по-гнусно в едно бездънно блато от лъжи.

 

22 октомврий 2023 г.

гр. София, 9, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма отърване от това блато, Валюше, от векове е така

    И диша в мен едно проклето чувство! – душата ми дали ще издържи?
    България затъва все по-гнусно в едно бездънно блато от лъжи.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...