25 мар. 2013 г., 06:35

Близост и разстояние

948 0 17

Близост и разстояние

(емигрантско)

.......................................

 

довечера щом палнем ароматна свещ
(кокиче да откъснем още ни се свиди)
ще видим светлината в пламъка горещ
(отдавна си поделяме студа на всички зими)
как търпеливо чака да посрещне радостта
(чернеят сенките на работливите ни стъпки)
съвсем отдръпва се умората от вечерта
(ухаеш на препечен хляб и младо слънце)

 

довечера съседът ще заспи без алкохол

(сънува ли се лесно призрак на родина)

и тишината щом е само наша, споделена

(раздялата, навикнала да причинява болка)

ще шепне обичливо от какво е наранена

(ще се опива от вълшебната ни близост)

в солта под кожите ни споменът е жив

(тук всяка мисъл винаги на Вас е посветена)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...