25 мар. 2013 г., 06:35

Близост и разстояние

945 0 17

Близост и разстояние

(емигрантско)

.......................................

 

довечера щом палнем ароматна свещ
(кокиче да откъснем още ни се свиди)
ще видим светлината в пламъка горещ
(отдавна си поделяме студа на всички зими)
как търпеливо чака да посрещне радостта
(чернеят сенките на работливите ни стъпки)
съвсем отдръпва се умората от вечерта
(ухаеш на препечен хляб и младо слънце)

 

довечера съседът ще заспи без алкохол

(сънува ли се лесно призрак на родина)

и тишината щом е само наша, споделена

(раздялата, навикнала да причинява болка)

ще шепне обичливо от какво е наранена

(ще се опива от вълшебната ни близост)

в солта под кожите ни споменът е жив

(тук всяка мисъл винаги на Вас е посветена)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...