Mar 25, 2013, 6:35 AM

Близост и разстояние

  Poetry » Other
943 0 17

Близост и разстояние

(емигрантско)

.......................................

 

довечера щом палнем ароматна свещ
(кокиче да откъснем още ни се свиди)
ще видим светлината в пламъка горещ
(отдавна си поделяме студа на всички зими)
как търпеливо чака да посрещне радостта
(чернеят сенките на работливите ни стъпки)
съвсем отдръпва се умората от вечерта
(ухаеш на препечен хляб и младо слънце)

 

довечера съседът ще заспи без алкохол

(сънува ли се лесно призрак на родина)

и тишината щом е само наша, споделена

(раздялата, навикнала да причинява болка)

ще шепне обичливо от какво е наранена

(ще се опива от вълшебната ни близост)

в солта под кожите ни споменът е жив

(тук всяка мисъл винаги на Вас е посветена)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...