16 мая 2007 г., 10:30

БЛОКЪТ НА УДАВНИЦИТЕ

863 0 1
 

    

Един прозорец, скрит от моя поглед,
в далечината търся аз!
Но моят взор не го достига,
навярно твърде съм далеч!
Една тераса, сгушена в листата,
пустее... там в далечината,
а мислите ми неуморно тичат
към оня спомен, към оная тиха нощ!
Една душа, която ме привлича,
една любов... а болка може би!
Страст, зовяща ме в покоя
на стаята, потънала сред тишина!
Един прозорец и тераса,
душа... любов и страст!
Политнал спомен и надежда,
една любов безкрайна...
а болка може би??!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Една душа, която ме привлича,
    една любов... а болка може би!
    Страст, зовяща ме в покоя
    на стаята, потънала сред тишина!"

    Деси, много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...