БЛОКЪТ НА УДАВНИЦИТЕ
Един прозорец, скрит от моя поглед,
в далечината търся аз!
Но моят взор не го достига,
навярно твърде съм далеч!
Една тераса, сгушена в листата,
пустее... там в далечината,
а мислите ми неуморно тичат
към оня спомен, към оная тиха нощ!
Една душа, която ме привлича,
една любов... а болка може би!
Страст, зовяща ме в покоя
на стаята, потънала сред тишина!
Един прозорец и тераса,
душа... любов и страст!
Политнал спомен и надежда,
една любов безкрайна...
а болка може би??!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
