May 16, 2007, 10:30 AM

БЛОКЪТ НА УДАВНИЦИТЕ

Poetry

865 0 1

Един прозорец, скрит от моя поглед,
в далечината търся аз!
Но моят взор не го достига,
навярно твърде съм далеч!
Една тераса, сгушена в листата,
пустее... там в далечината,
а мислите ми неуморно тичат
към оня спомен, към оная тиха нощ!
Една душа, която ме привлича,
една любов... а болка може би!
Страст, зовяща ме в покоя
на стаята, потънала сред тишина!
Един прозорец и тераса,
душа... любов и страст!
Политнал спомен и надежда,
една любов безкрайна...
а болка може би??!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

"Една душа, която ме привлича,
една любов... а болка може би!
Страст, зовяща ме в покоя
на стаята, потънала сред тишина!"

Деси, много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!

2007-05-16T16:02:35+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0