30 авг. 2017 г., 8:14

Блудница 

  Поэзия » Другая
1421 22 26

© Мая Нарлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за окуражаването.
    Времето ще покаже...
  • Периодично някой ми припомня този стих.
    Добре дошъл, Странник.
    Да. Може би не съм успяла да разгърна образа й.
  • Истината и Любовта.
  • По скоро защото е съхранила любов в сърцето си...
    Благодаря ти!
  • От БОГ простена
    е, защото жертва е
    на „обществото“...
  • Връщаш ме към старите ми стихове. Дълга разходка си направил, Манол, и ти благодаря за времето и вниманието.
  • Смело може да се каже, че тук настигаш Смирненски! Браво!
  • Дълга разходка, Данаил. И добре дошъл в моя шашав свят
  • Браво и за Блудницата!
    Няма чувство за хумор и пие на екс,
    алкохолът държи я във форма –
    аромат на жасмин, гола плът, а в комплект
    претопява отломки от гордост.

    Но удари ли пет, утро в тънък атлаз
    ще приспи пошлостта без остатък.
    Под клеймото изважда най-нейното Аз,
    валс танцува с полуголотата.
  • Благодаря, Люси!
  • Съдържателен стих, пълен разбиране и съчувствие... не всеки е имал избор в живота, но и аз мисля, че човек не остава бездушен и винаги има искица обич и доброта.
  • По-трудно е да анализираш собствените си писания откоколкото чужди. Изсипваш каквото е напирало в теб и по-късно си даваш сметка, че си казал много повече от първоначалната си идея благодарение на добри анализатори. Мастер, благодаря че виждаш под думите!
  • Обектът на обичта ѝ е на пръв поглед странен – цветята. Замислих се дали не е по-добре да обича и говори с някого. Не. Тя е изградила свой свят. Цветята изслушват мълчаливо, не лепят обидни етикети. Отговарят безмълвно с аромат и красота. Баба Ванга казваше:
    "Не късайте цветята! Те са живи. Не ми носете букети. Като откъснати детски ръчички са."
    В тия нежни и красиви създания е намерила спасение героинята ти, за да оцелее в тоя порочен свят.
  • Светле! Ели!
  • Въпреки всичко, не е останала без душа, щом говори с цветята и крие обич в позора...
    Поздравления за тънкия психологизъм!
  • Браво! Чудесна поезия!!
  • Мастер, не само че липсва констатацията, но и последните две строфи са си чисто опровержение на Смирненски. Моята Блудница е съхранила душата си въпреки покварата. Бездушието й е привидно -защитна бариера срещу собствената й уязвимост..
    Благодаря на всички за хубавите думи
  • Чудесен стих, Мая!...Ще наминавам често при теб!...
  • Хубаво написано! Поздравявам те и изпитвам съчувствие!
  • Аплодисменти!
  • Изградила си незабравим образ, браво!
  • "претопява отломки от гордост" - ех че хубавоооооо!!! Ще те чета и занапред, обещавам!
  • Харесах!
  • Разбиране и толерантност. Хареса ми!
  • "... отдавна без душа си ти! " възкликва Смирненски в "Уличната жена".
    Тук е спестена такава констатация. Не казвам упрек. Оставена е на читателите. То е ясно че Всесилникът Живот е отнел добродетелите ѝ, заедно с душата.
Предложения
: ??:??