Над тънката, кристална чаша вино
очите ти, във флирт със светлината,
менят магичния си цвят. Нюанси синьо.
Вън гасне залезът. Последните остатъци
потичат бавно по ревера на стъклото.
Неонът, секнал тяхната агония,
стоварва купола си хладен, мъдро хлопнал
врати пред моята и твоята история.
Да ровим в минало е тягостно, ненужно;
ще се докосваме с върха на сетивата.
Потъвам в зеници инфарктно-теменужени.
Копнежи плахи, нежност... Зад тъгата. ...