18 февр. 2021 г., 11:58

Блян

800 6 14

Искам само с някого да помълча... 

Да срещам поглед, който ме поглъща -

щастлив, като на славей песента, 

като завръщане във родна къща... 

 

Окрилен, да чувствам нежната наслада, 

като волна птица, за която

най-голямата, жадувана награда,

е да възпява свойто топло лято...

 

1995

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Пантов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако човек се взема твърде насериозно, освен да разсмее Живота (и всички около себе си) - не виждам какво друго може да постигне!
  • За пръв път виждам автор да реагира така позитивно и отворено. Колко хубав можел да бъде животът по тези места!🥳
  • Абсолютно права си, Иринка! Когато стихът се "задъхва" от действие, няма нужда от многоточия. Те са по-скоро за описанията, за размислите... Общо взето - за празните приказки...
  • Много автори намират многоточието за брилянтен похват и почерк на писане, в това число и аз, преди години. Напоследък се използва толкова често, че дори и добре написани неща губят смисъл покрай тези спец ефекти.
    Няма внушение, било еротично, тъжно или каквото и да било, което, ако не е написано ударно, да се крепи на силата на многоточието. Като читател го казвам. Силата е в думите. Има едно стихо на Руми Симова, което започва така:
    "Баща й бе търговец на коне.
    Продаде я като кобила."
    На такова начало дори препинателни знаци не са му нужни. Удря с триста конски сили право в стомаха.
    Тъй, де. Добро утро ☕🌞
  • Благодаря ти, Ванка!
    В това е силата на многоточията...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...