Искам само с някого да помълча...
Да срещам поглед, който ме поглъща -
щастлив, като на славей песента,
като завръщане във родна къща...
Окрилен, да чувствам нежната наслада,
като волна птица, за която
най-голямата, жадувана награда,
е да възпява свойто топло лято...
1995
© Калин Пантов Todos los derechos reservados