Feb 18, 2021, 11:58 AM

Блян

798 6 14

Искам само с някого да помълча... 

Да срещам поглед, който ме поглъща -

щастлив, като на славей песента, 

като завръщане във родна къща... 

 

Окрилен, да чувствам нежната наслада, 

като волна птица, за която

най-голямата, жадувана награда,

е да възпява свойто топло лято...

 

1995

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако човек се взема твърде насериозно, освен да разсмее Живота (и всички около себе си) - не виждам какво друго може да постигне!
  • За пръв път виждам автор да реагира така позитивно и отворено. Колко хубав можел да бъде животът по тези места!🥳
  • Абсолютно права си, Иринка! Когато стихът се "задъхва" от действие, няма нужда от многоточия. Те са по-скоро за описанията, за размислите... Общо взето - за празните приказки...
  • Много автори намират многоточието за брилянтен похват и почерк на писане, в това число и аз, преди години. Напоследък се използва толкова често, че дори и добре написани неща губят смисъл покрай тези спец ефекти.
    Няма внушение, било еротично, тъжно или каквото и да било, което, ако не е написано ударно, да се крепи на силата на многоточието. Като читател го казвам. Силата е в думите. Има едно стихо на Руми Симова, което започва така:
    "Баща й бе търговец на коне.
    Продаде я като кобила."
    На такова начало дори препинателни знаци не са му нужни. Удря с триста конски сили право в стомаха.
    Тъй, де. Добро утро ☕🌞
  • Благодаря ти, Ванка!
    В това е силата на многоточията...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...