18.02.2021 г., 11:58

Блян

797 6 14

Искам само с някого да помълча... 

Да срещам поглед, който ме поглъща -

щастлив, като на славей песента, 

като завръщане във родна къща... 

 

Окрилен, да чувствам нежната наслада, 

като волна птица, за която

най-голямата, жадувана награда,

е да възпява свойто топло лято...

 

1995

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако човек се взема твърде насериозно, освен да разсмее Живота (и всички около себе си) - не виждам какво друго може да постигне!
  • За пръв път виждам автор да реагира така позитивно и отворено. Колко хубав можел да бъде животът по тези места!🥳
  • Абсолютно права си, Иринка! Когато стихът се "задъхва" от действие, няма нужда от многоточия. Те са по-скоро за описанията, за размислите... Общо взето - за празните приказки...
  • Много автори намират многоточието за брилянтен похват и почерк на писане, в това число и аз, преди години. Напоследък се използва толкова често, че дори и добре написани неща губят смисъл покрай тези спец ефекти.
    Няма внушение, било еротично, тъжно или каквото и да било, което, ако не е написано ударно, да се крепи на силата на многоточието. Като читател го казвам. Силата е в думите. Има едно стихо на Руми Симова, което започва така:
    "Баща й бе търговец на коне.
    Продаде я като кобила."
    На такова начало дори препинателни знаци не са му нужни. Удря с триста конски сили право в стомаха.
    Тъй, де. Добро утро ☕🌞
  • Благодаря ти, Ванка!
    В това е силата на многоточията...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...