2 дек. 2015 г., 20:06

Бодли 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
764 0 3

Умира ли се от прободна рана

от бодил, докоснал ти кръвта?

Посегнал рязко с нежни длани,

нетърпелив да хванеш любовта;

забравил, че розата е живо цвете;

нуждае се от грижи и вода,

опита ти да сграбчиш световете,

обсипани с бели късчета цветя.

Умира ли се от прободна рана

от бодил, докоснал ти кръвта?
Не се умира, но кръвта изтече;

потънаха и в пепел нашите

слова.

© Веселин Джуров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво много хубаво
  • Много ви благодаря за мненията! Точно на салфетка е писано, докато чаках приятелката ми. Така пиша аз - чакам отнякъде си вдъхновение, понякога се получават добри стихове, понякога - не. Критикувайте, с такава цел публикувам творчеството си, доколкото може да се нарече такова! Отново благодаря!
  • Точен коментар, Валери. Текста има готина идея и ще е добре да поотлежи още, защото както каза Валери, "Умира ли се от прободна рана" е редът, на който се крепят останалите редове. Човек се изкушава да включи всички словосъчетания, които са му се сторили свързани със смисъла, или пък красиви като представи, но понякога е добра практика да се съкрати текста, да се изпусне някоя допълваща сюжетна линия-плевел. Нямам претенции да разбирам от писане, но реших да споделя неща, които ми правят впечатления. Друго нещо, което нямам, или по-скоро, не съм имал допреди регистрацията ми в Откровения е, потенциалната възможност да получа обратна връзка за текстовете си. Затова се надявам да не приемеш забележките като нещо негативно. Пак повтарям, идеята на текста ми хареса. Поздрави!
Предложения