2 dic 2015, 20:06

Бодли

999 0 3

Умира ли се от прободна рана

от бодил, докоснал ти кръвта?

Посегнал рязко с нежни длани,

нетърпелив да хванеш любовта;

забравил, че розата е живо цвете;

нуждае се от грижи и вода,

опита ти да сграбчиш световете,

обсипани с бели късчета цветя.

Умира ли се от прободна рана

от бодил, докоснал ти кръвта?
Не се умира, но кръвта изтече;

потънаха и в пепел нашите

слова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Джуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво много хубаво
  • Много ви благодаря за мненията! Точно на салфетка е писано, докато чаках приятелката ми. Така пиша аз - чакам отнякъде си вдъхновение, понякога се получават добри стихове, понякога - не. Критикувайте, с такава цел публикувам творчеството си, доколкото може да се нарече такова! Отново благодаря!
  • Точен коментар, Валери. Текста има готина идея и ще е добре да поотлежи още, защото както каза Валери, "Умира ли се от прободна рана" е редът, на който се крепят останалите редове. Човек се изкушава да включи всички словосъчетания, които са му се сторили свързани със смисъла, или пък красиви като представи, но понякога е добра практика да се съкрати текста, да се изпусне някоя допълваща сюжетна линия-плевел. Нямам претенции да разбирам от писане, но реших да споделя неща, които ми правят впечатления. Друго нещо, което нямам, или по-скоро, не съм имал допреди регистрацията ми в Откровения е, потенциалната възможност да получа обратна връзка за текстовете си. Затова се надявам да не приемеш забележките като нещо негативно. Пак повтарям, идеята на текста ми хареса. Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...