Dec 2, 2015, 8:06 PM

Бодли 

  Poetry » Love
745 0 3

Умира ли се от прободна рана

от бодил, докоснал ти кръвта?

Посегнал рязко с нежни длани,

нетърпелив да хванеш любовта;

забравил, че розата е живо цвете;

нуждае се от грижи и вода,

опита ти да сграбчиш световете,

обсипани с бели късчета цветя.

Умира ли се от прободна рана

от бодил, докоснал ти кръвта?
Не се умира, но кръвта изтече;

потънаха и в пепел нашите

слова.

© Веселин Джуров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво много хубаво
  • Много ви благодаря за мненията! Точно на салфетка е писано, докато чаках приятелката ми. Така пиша аз - чакам отнякъде си вдъхновение, понякога се получават добри стихове, понякога - не. Критикувайте, с такава цел публикувам творчеството си, доколкото може да се нарече такова! Отново благодаря!
  • Точен коментар, Валери. Текста има готина идея и ще е добре да поотлежи още, защото както каза Валери, "Умира ли се от прободна рана" е редът, на който се крепят останалите редове. Човек се изкушава да включи всички словосъчетания, които са му се сторили свързани със смисъла, или пък красиви като представи, но понякога е добра практика да се съкрати текста, да се изпусне някоя допълваща сюжетна линия-плевел. Нямам претенции да разбирам от писане, но реших да споделя неща, които ми правят впечатления. Друго нещо, което нямам, или по-скоро, не съм имал допреди регистрацията ми в Откровения е, потенциалната възможност да получа обратна връзка за текстовете си. Затова се надявам да не приемеш забележките като нещо негативно. Пак повтарям, идеята на текста ми хареса. Поздрави!
Random works
: ??:??