Умира ли се от прободна рана
от бодил, докоснал ти кръвта?
Посегнал рязко с нежни длани,
нетърпелив да хванеш любовта;
забравил, че розата е живо цвете;
нуждае се от грижи и вода,
опита ти да сграбчиш световете,
обсипани с бели късчета цветя.
Умира ли се от прободна рана
от бодил, докоснал ти кръвта?
Не се умира, но кръвта изтече;
потънаха и в пепел нашите
слова.
© Веселин Джуров Всички права запазени