Бодлив и неприличен...
В мен няма Аполон да припознаеш.
Сократ от мойте мисли не наднича.
Дори с длето и чук да ме дълбаеш,
пак няма на Давид да заприличам.
Със мъдрости не ме надви живота.
Не ми вървяха сложните уроци.
Крадях си изкушения с охота -
подвластен на човешките пороци.
Смутена си и поглед плах извръщаш -
отдавна, мила, мен са ме предали...
Магарешки бодил не се прегръща,
а както казват: кучета го яли.
На пролети обръгнах и на зими.
С изтекъл срок са всичките ми дати.
Сезоните ми - скучно предвидими...
Не съм удобен даже за приятел.
Дори не знам дали си струва риска -
такъв един - бодлив и неприличен,
но ако ти, любима, го поискаш,
до сетния си трън ще те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
