Бог плаче
Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа -
далече са, не може да ги вкуси.
Подгонил вятъра и листопада
под звуците на натъжени струни.
И шумолят тревожни дървесата -
от бурята да искат прошка.
Утихва пулс далече в планината.
Бог плаче... А пък аз не мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
