Бог плаче
Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа -
далече са, не може да ги вкуси.
Подгонил вятъра и листопада
под звуците на натъжени струни.
И шумолят тревожни дървесата -
от бурята да искат прошка.
Утихва пулс далече в планината.
Бог плаче... А пък аз не мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
