Познавам красива древна жена,
тя здрава и силна изглежда,
Обича зелено да носи все тя,
а есента пременя се с пъстра одежда.
На възраст навярно е прехвърлила век,
а на младост и свежест ухае.
Обител и майка за безброй животинки,
и за всеки човек -
озовал се в зеления рай на безкрая.
За нейните сенки и бистри води,
се пеят, и са се пели песни от века.
Кристалният дъх, свежия хлад по зори,
заслонът под билото до бяла пътека.
Гората е древната майка – но и млада е тя,
която твори и привлича живота.
Големи и малки - навред по света -
все търсим - все нея- с огромна охота.
И там - дълбоко в прекрасната наша гора,
скрито, препълнено със щастие, стои сандъче старо.
Ще се открие на всекиго -
който брани от огъня, и от друга беда,
най-зеленото богатство на България.
© Иван Иванов Все права защищены