2 янв. 2024 г., 20:34  

Богатството на две слова

1.1K 4 17

Да, пак вали. И днес не спира.

Дъждът господства над света.

Щурее тоз хлапак немирен

по покриви и по стъкла.

 

Прихлупило се е небето.

Безизразна е сивота.

Но вътре в мен, сърце нелепо

тактува в ритъм с любовта.

 

Щурчета свирят. Птици пеят.

Проблясват слънчеви лъчи.

Какво че вън порои леят

от облачните си сълзи.

 

Че вятърът с нахален порив

флиртува с тоз отчаян дъжд,

щом мислите са топъл полъх

към влюбен в светлината мъж.

 

Защото знам, че щом е близо,

богата ще съм с две слова,

събрали смисъла съдбовен...

"Обичам те!"... До края. До смъртта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...