2 янв. 2024 г., 20:34  

Богатството на две слова

1.1K 4 17

Да, пак вали. И днес не спира.

Дъждът господства над света.

Щурее тоз хлапак немирен

по покриви и по стъкла.

 

Прихлупило се е небето.

Безизразна е сивота.

Но вътре в мен, сърце нелепо

тактува в ритъм с любовта.

 

Щурчета свирят. Птици пеят.

Проблясват слънчеви лъчи.

Какво че вън порои леят

от облачните си сълзи.

 

Че вятърът с нахален порив

флиртува с тоз отчаян дъжд,

щом мислите са топъл полъх

към влюбен в светлината мъж.

 

Защото знам, че щом е близо,

богата ще съм с две слова,

събрали смисъла съдбовен...

"Обичам те!"... До края. До смъртта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....