2 янв. 2024 г., 20:34  

Богатството на две слова

1.1K 4 17

Да, пак вали. И днес не спира.

Дъждът господства над света.

Щурее тоз хлапак немирен

по покриви и по стъкла.

 

Прихлупило се е небето.

Безизразна е сивота.

Но вътре в мен, сърце нелепо

тактува в ритъм с любовта.

 

Щурчета свирят. Птици пеят.

Проблясват слънчеви лъчи.

Какво че вън порои леят

от облачните си сълзи.

 

Че вятърът с нахален порив

флиртува с тоз отчаян дъжд,

щом мислите са топъл полъх

към влюбен в светлината мъж.

 

Защото знам, че щом е близо,

богата ще съм с две слова,

събрали смисъла съдбовен...

"Обичам те!"... До края. До смъртта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...