Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее тоз хлапак немирен
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето.
Безизразна е сивота.
Но вътре в мен, сърце нелепо
тактува в ритъм с любовта.
Щурчета свирят. Птици пеят.
Проблясват слънчеви лъчи.
Какво че вън порои леят
от облачните си сълзи.
Че вятърът с нахален порив
флиртува с тоз отчаян дъжд,
щом мислите са топъл полъх
към влюбен в светлината мъж.
Защото знам, че щом е близо,
богата ще съм с две слова,
събрали смисъла съдбовен...
"Обичам те!"... До края. До смъртта!
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »