Богомолка
Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона,
забила в сърцето ѝ зъб.
И с длани събрани
като за молитва
към Бога отправи очи.
- Помилой, Ти, мене,
в сълзите си скрита,
та раната да не личи!
Избърса тъгата
Христова десница -
невидима сила за друг.
И грейна жената,
засяла искрици
от вяра след Божия плуг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
