28 нояб. 2021 г., 14:54

Богомолка 

  Поэзия » Философская
329 4 12

Изхлипа през сълзи,

въздишка отрони 

и сграбчи я черната скръб.

Тъгата отвърза 

на болката стона,

забила в сърцето ѝ зъб.

 

И с длани събрани

като за молитва 

към Бога отправи очи.

- Помилой, Ти, мене, 

в сълзите си скрита,

та раната да не личи!

 

Избърса тъгата

Христова десница -

невидима сила за друг.

И грейна жената,

засяла искрици

от вяра след Божия плуг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??