Богомолка
Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона,
забила в сърцето ѝ зъб.
И с длани събрани
като за молитва
към Бога отправи очи.
- Помилой, Ти, мене,
в сълзите си скрита,
та раната да не личи!
Избърса тъгата
Христова десница -
невидима сила за друг.
И грейна жената,
засяла искрици
от вяра след Божия плуг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
