28 nov 2021, 14:54

Богомолка 

  Poesía » Filosófica
275 4 12

Изхлипа през сълзи,

въздишка отрони 

и сграбчи я черната скръб.

Тъгата отвърза 

на болката стона,

забила в сърцето ѝ зъб.

 

И с длани събрани

като за молитва 

към Бога отправи очи.

- Помилой, Ти, мене, 

в сълзите си скрита,

та раната да не личи!

 

Избърса тъгата

Христова десница -

невидима сила за друг.

И грейна жената,

засяла искрици

от вяра след Божия плуг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наде, Таня, извинете ме, че съм оставила дълго време коментарите ви без отговор! Те са ценни за мен и искам да го знаете!💕
  • Силен, хубав стих!
    Браво!
  • Силно и правдиво, Светулкова пастирке!
  • Много смислен коментар с малко, но въздействащи думи.
    Благодаря ти, Митко!😍
  • Изходът винаги зависи от нашия избор...
  • Светличка, толкова мил и благославящ коментар си ми написала, благодаря ти! 💕
    Нека Бог бди над всички ни, скъпа!🙏
  • Написано със сърцето и всяка клетка, бъди здрава и докосната с любов от десницата Му, Мария!
  • Колко много ми казваш с краткия си коментар, Нина! Благодаря, че си тук!🤗
  • Прекрасно е!
  • Идеята беше моментна, но ме осени и ѝ се подчиних. Благодаря, че съпреживяхте с мен тази божествена вяра и сила, Мини и Роси!💕
  • И грейна жената,
    засяла искрици
    от вяра след Божия плуг.
    Прекрасна поезия твориш, Мари! Насладих се!
  • Много хубав стих, Мария, наситен с вяра и обич към Бог. Силното чувство към смирение, го прави много мило и човечно! Поздравявам те, за таланта!
Propuestas
: ??:??