Nov 28, 2021, 2:54 PM
Богомолка
Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона,
забила в сърцето ѝ зъб.
И с длани събрани
като за молитва
към Бога отправи очи.
- Помилой, Ти, мене,
в сълзите си скрита,
та раната да не личи!
Избърса тъгата
Христова десница -
невидима сила за друг.
И грейна жената,
засяла искрици
от вяра след Божия плуг.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Наде, Таня, извинете ме, че съм оставила дълго време коментарите ви без отговор! Те са ценни за мен и искам да го знаете!💕
-
Силен, хубав стих!
Браво! -
Силно и правдиво, Светулкова пастирке!
-
Много смислен коментар с малко, но въздействащи думи.
Благодаря ти, Митко!😍 -
Изходът винаги зависи от нашия избор...
-
Светличка, толкова мил и благославящ коментар си ми написала, благодаря ти! 💕
Нека Бог бди над всички ни, скъпа!🙏 -
Написано със сърцето и всяка клетка, бъди здрава и докосната с любов от десницата Му, Мария!
-
Колко много ми казваш с краткия си коментар, Нина! Благодаря, че си тук!🤗
-
Прекрасно е!
-
Идеята беше моментна, но ме осени и ѝ се подчиних. Благодаря, че съпреживяхте с мен тази божествена вяра и сила, Мини и Роси!💕
-
И грейна жената,
засяла искрици
от вяра след Божия плуг.
Прекрасна поезия твориш, Мари! Насладих се! -
Много хубав стих, Мария, наситен с вяра и обич към Бог. Силното чувство към смирение, го прави много мило и човечно! Поздравявам те, за таланта!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
