Violet_86 (Виолета)
215 4742
19 окт. 2022 г., 09:39  

Боже, как мечтая... 

  Поэзия
317 2 12

В очите ми не гледай, 
че измамници са те. 
Отразяват светлините, 
от други, скрити светове. 

 

Косите ги отрязах. 
Натежах от грехове.
Пусна ли ги дълги, 
все душат ме и боде. 

 

Устните солени - 
с кърви начервИх.
Прехапвам ги от болки
дето причиних. 

 

Снагата ми е тънка.
Вече се стопи. 
А пътят ми е дълъг.
Нея - дъщеря ми, 
кой ще подкрепи? 

 

Фасадата е светла. 
Усмихвам се, нали.
Но в сърцето ми отекват
чужди мъки и тъги. 

 

Какво ли ще оставя? 
Страх ме е да знам. 
Път обратен да направя?!...
Нека тук да бъда храм. 

 

С нищо не изпъквам. 
Нито пък блестя. 
Но не спирам да я търся, 
светлата душа. 

 

Нищичко не искам. 
Само за едно.
Боже, как мечтая...
силно за добро! 
 

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Равносметка собствена, затова е пълна с тъга....Но мечтай, Вили, тя успокоява и е за добро!
  • Благодаря ви, Скити, Нина.
    Слънчев ден на всички нека има.
  • Не спирай да мечтаеш!
  • Дани го е казала - изповед! Много ми хареса, Вили!
  • Благодаря ти, Тоти
  • Непринудено. Изляло се е.
    Поздрави! Успех!
  • От вълнение забравих да лайкна!
  • Благодаря, Тони. Винаги се радвам на всяка твоя дума 🙂
  • Силни чувства, равносметка и молитва!
    "Какво ли ще оставя?
    Страх ме е да знам." - много ми харесва, браво!
  • Дани,направо не знам какво да кажа... 💐
    Дано да е така. Дано.
  • Вили, прекрасна изповед! Осъзнатост, потребност, силни чувства и молитва... Ти си прекрасен, завършен образ на жена! Бъди благословена!❤️
  • Благодаря ти, Пепи. От сърце е, само това мога да кажа.
Предложения
: ??:??