Боже, как мечтая...
В очите ми не гледай,
че измамници са те.
Отразяват светлините,
от други, скрити светове.
Косите ги отрязах.
Натежах от грехове.
Пусна ли ги дълги,
все душат ме и боде.
Устните солени -
с кърви начервИх.
Прехапвам ги от болки
дето причиних.
Снагата ми е тънка.
Вече се стопи.
А пътят ми е дълъг.
Нея - дъщеря ми,
кой ще подкрепи?
Фасадата е светла.
Усмихвам се, нали.
Но в сърцето ми отекват
чужди мъки и тъги.
Какво ли ще оставя?
Страх ме е да знам.
Път обратен да направя?!...
Нека тук да бъда храм.
С нищо не изпъквам.
Нито пък блестя.
Но не спирам да я търся,
светлата душа.
Нищичко не искам.
Само за едно.
Боже, как мечтая...
силно за добро!
https://youtu.be/jM3nq3Hs4OU?feature=shared
© Виолета All rights reserved.
