9 февр. 2010 г., 20:14

Божи дар

742 0 0

 

 

Божи  дар

 

 

Бог  явно  си  е   имал 

друга  грижа

и  чак  сега

с  дар  дари ме,

преди  сърцето 

да  пронижа.

Губил  съм  се,

в  градове,

гори,  пустини.

Изпратих  с  мъка

най-близките  роднини.

В  предишния  живот,

целунал  бях  сто  жаби.

Сто  стрели

изстрелял  бях

в  покоя.

За  да  те   открия

и  да  чуя:

- Аз  съм  твоя!

Най-близка си  ми  ти

сега  в  сърцето.

Щастлив  съм,

че  ме  Обичаш

днес,  и  в  пътя  ми

към  небитието!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...