9.02.2010 г., 20:14

Божи дар

733 0 0

 

 

Божи  дар

 

 

Бог  явно  си  е   имал 

друга  грижа

и  чак  сега

с  дар  дари ме,

преди  сърцето 

да  пронижа.

Губил  съм  се,

в  градове,

гори,  пустини.

Изпратих  с  мъка

най-близките  роднини.

В  предишния  живот,

целунал  бях  сто  жаби.

Сто  стрели

изстрелял  бях

в  покоя.

За  да  те   открия

и  да  чуя:

- Аз  съм  твоя!

Най-близка си  ми  ти

сега  в  сърцето.

Щастлив  съм,

че  ме  Обичаш

днес,  и  в  пътя  ми

към  небитието!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...