9.02.2010 г., 20:14 ч.

Божи дар 

  Поезия » Любовна
576 0 0

 

 

Божи  дар

 

 

Бог  явно  си  е   имал 

друга  грижа

и  чак  сега

с  дар  дари ме,

преди  сърцето 

да  пронижа.

Губил  съм  се,

в  градове,

гори,  пустини.

Изпратих  с  мъка

най-близките  роднини.

В  предишния  живот,

целунал  бях  сто  жаби.

Сто  стрели

изстрелял  бях

в  покоя.

За  да  те   открия

и  да  чуя:

- Аз  съм  твоя!

Най-близка си  ми  ти

сега  в  сърцето.

Щастлив  съм,

че  ме  Обичаш

днес,  и  в  пътя  ми

към  небитието!

 

 

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??