3 нояб. 2007 г., 12:20

Боли

863 0 1

Боли, когато вечер плача,

потънала в тъга и самота

и с ръце протегнала във мрака,

питам се защо не си до мен сега.

 

Боли, дори когато се усмихвам,

когато гледам снимката ти и в очите ми блестят сълзи

и лъжа се без теб, че свиквам,

а всъщност все повече и повече боли.

 

Боли, защото искам

да съм си с мен сега, ала не си.

Боли, защото те обичам

и за мене всичко значиш ти!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихотворение!Силно ме развълнува.Аз се чувствам по същия начин.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...