3 нояб. 2007 г., 12:20

Боли

853 0 1

Боли, когато вечер плача,

потънала в тъга и самота

и с ръце протегнала във мрака,

питам се защо не си до мен сега.

 

Боли, дори когато се усмихвам,

когато гледам снимката ти и в очите ми блестят сълзи

и лъжа се без теб, че свиквам,

а всъщност все повече и повече боли.

 

Боли, защото искам

да съм си с мен сега, ала не си.

Боли, защото те обичам

и за мене всичко значиш ти!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихотворение!Силно ме развълнува.Аз се чувствам по същия начин.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...