Боли, когато вечер плача,
потънала в тъга и самота
и с ръце протегнала във мрака,
питам се защо не си до мен сега.
Боли, дори когато се усмихвам,
когато гледам снимката ти и в очите ми блестят сълзи
и лъжа се без теб, че свиквам,
а всъщност все повече и повече боли.
Боли, защото искам
да съм си с мен сега, ала не си.
Боли, защото те обичам
и за мене всичко значиш ти!!!
© Калина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
