3.11.2007 г., 12:20

Боли

852 0 1

Боли, когато вечер плача,

потънала в тъга и самота

и с ръце протегнала във мрака,

питам се защо не си до мен сега.

 

Боли, дори когато се усмихвам,

когато гледам снимката ти и в очите ми блестят сълзи

и лъжа се без теб, че свиквам,

а всъщност все повече и повече боли.

 

Боли, защото искам

да съм си с мен сега, ала не си.

Боли, защото те обичам

и за мене всичко значиш ти!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение!Силно ме развълнува.Аз се чувствам по същия начин.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...