3.11.2007 г., 12:20

Боли

856 0 1

Боли, когато вечер плача,

потънала в тъга и самота

и с ръце протегнала във мрака,

питам се защо не си до мен сега.

 

Боли, дори когато се усмихвам,

когато гледам снимката ти и в очите ми блестят сълзи

и лъжа се без теб, че свиквам,

а всъщност все повече и повече боли.

 

Боли, защото искам

да съм си с мен сега, ала не си.

Боли, защото те обичам

и за мене всичко значиш ти!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение!Силно ме развълнува.Аз се чувствам по същия начин.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...