Боли, когато разбереш, че си в заблуда.
Когато вече не сънуваш, а живееш.
И чувствата ти са абсурдна лудост,
но да си кажеш „сбърках" - не умееш.
Боли, защото отказваш да признаеш,
че „той" наистина е безразличен.
И най-естествено е да нехае
относно това, че го обичаш.
Боли, когато разбереш накрая,
че дълго свят измамен си градила.
Вживяла си се в чувства нереални.
И без нужда мъка си си причинила.
Знам, безумно те боли.
Задето в него си се вричала.
Недопускайки дори за миг,
че мираж е онзи, който си обичала.
© Виолета Все права защищены
Прегръдки!!!