Боли...
БОЛИ...
Когато душата дълго боледува,
накрая разболява и тялото.
Боли...
нощта още пази нашата песен,
а утрото все на тебе ухае.
Вятърът надалеч гласовете отнесе
и сега тишината рани дълбае.
Боли...
когато споментът към мен заплува,
а аз сама го срещам на брега.
За "Добър ден" и "Лека нощ" ме той целува
със най-горчивата целувка на света.
Боли...
пред тая болка сълзите не струват,
заради нея днес плътта гори...
Две думи могат само да я излекуват
или една молитва чута...
за да преболи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Пиф Все права защищены
