Apr 27, 2008, 9:48 PM

Боли...

  Poetry
1.1K 0 3

              БОЛИ...
                          
                                Когато душата дълго боледува,
                                накрая разболява и тялото.


Боли...
нощта още пази нашата песен,
а утрото все на тебе ухае.
Вятърът надалеч гласовете отнесе
и сега тишината рани дълбае.

Боли...
когато споментът към мен заплува,
а аз сама го срещам на брега.
За "Добър ден" и "Лека нощ" ме той целува
със най-горчивата целувка на света.

Боли...
пред тая болка сълзите не струват,
заради нея днес плътта гори...
Две думи могат само да я излекуват
или една молитва чута...
                                          за да преболи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Пиф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...