Затвори ти завинаги очи,
последно сбогом казах ти, боли.
Боли, че нивга няма да се върнеш ти.
Сърцето ми разкъсано кърви,
душата ми измъчена боли.
Боли, че няма да се върнеш ти.
Ще търся там дъха ти във листата,
потрепнали от лекия ветрец.
Сълзите ти ще виждам аз, когато
дъждът прохладен ромоли.
Ръцете топли ще усещам,
когато слънцето ме сгрей.
Усмивката ти, образът ти нежен
в сърцето ми ранено ще живей.
Боли, защото те обичам,
боли, защото Бог от мене те отне,
боли, защото си далече.
Боли, ах, колко много ме боли!
© Иванка Морарова Все права защищены
Имаш и моята подкрепа!
Прегръщам те!