May 20, 2010, 8:41 PM

Боли

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Затвори ти завинаги очи,

последно сбогом казах ти, боли.

Боли, че нивга няма да се върнеш ти.

Сърцето ми разкъсано кърви,

душата ми измъчена боли.

Боли, че няма да се върнеш ти.

 

Ще търся там дъха ти във листата,

потрепнали от лекия ветрец.

Сълзите ти ще виждам аз, когато

дъждът прохладен ромоли.

Ръцете топли ще усещам,

когато слънцето ме сгрей.

 

Усмивката ти, образът ти нежен

в сърцето ми ранено ще живей.

Боли, защото те обичам,

боли, защото Бог от мене те отне,

боли, защото си далече.

Боли, ах, колко много ме боли!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...