accipiter (Момчил Георгиев) accipiter (Момчил Георгиев)
15
19 мар. 2008 г., 12:14

Болка...

1.3K 0 2
Не знам дали болка
е думата, или тревога.
Не казвам... боли ме,
аз чувствам живота,
но той не ме чувства.
Не знам...
кога ли ще бъда
залисан във мисъл,
която тревожно
да не изгаря очите...
сълзи все ги пълнят,
а после преливат
и като потоци
бурни... игриви,
политат във моята вселена,
изпълнена с прах...
Не знам дали болка
това е,
но знам, че се свива сърцето,
когато те видя
на снимка... красива,
нежна... любовна...
очите се пълнят,
душата е празна...

11.10h 19.03.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Георгиев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0