Болка...
е думата, или тревога.
Не казвам... боли ме,
аз чувствам живота,
но той не ме чувства.
Не знам...
кога ли ще бъда
залисан във мисъл,
която тревожно
да не изгаря очите...
сълзи все ги пълнят,
а после преливат
и като потоци
бурни... игриви,
политат във моята вселена,
изпълнена с прах...
Не знам дали болка
това е,
но знам, че се свива сърцето,
когато те видя
на снимка... красива,
нежна... любовна...
очите се пълнят,
душата е празна...
11.10h 19.03.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Момчил Георгиев Все права защищены