accipiter (Момчил Георгиев) accipiter (Момчил Георгиев)
15
Mar 19, 2008, 12:14 PM

Болка...

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Не знам дали болка
е думата, или тревога.
Не казвам... боли ме,
аз чувствам живота,
но той не ме чувства.
Не знам...
кога ли ще бъда
залисан във мисъл,
която тревожно
да не изгаря очите...
сълзи все ги пълнят,
а после преливат
и като потоци
бурни... игриви,
политат във моята вселена,
изпълнена с прах...
Не знам дали болка
това е,
но знам, че се свива сърцето,
когато те видя
на снимка... красива,
нежна... любовна...
очите се пълнят,
душата е празна...

11.10h 19.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0