accipiter (Момчил Георгиев) accipiter (Момчил Георгиев)
15
Mar 19, 2008, 12:14 PM

Болка...

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Не знам дали болка
е думата, или тревога.
Не казвам... боли ме,
аз чувствам живота,
но той не ме чувства.
Не знам...
кога ли ще бъда
залисан във мисъл,
която тревожно
да не изгаря очите...
сълзи все ги пълнят,
а после преливат
и като потоци
бурни... игриви,
политат във моята вселена,
изпълнена с прах...
Не знам дали болка
това е,
но знам, че се свива сърцето,
когато те видя
на снимка... красива,
нежна... любовна...
очите се пълнят,
душата е празна...

11.10h 19.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0