24 сент. 2008 г., 09:38

Болка

746 0 9
         

 

Болката душата ми разкъсва

и пилее в хиляди посоки.

Докога,  Господи, ще уча

на живота законите жестоки.

 

Светлина в живота появи се,

светулка, търсена в здрача.

Но от нейде сянката яви се

и засенчи светлината.

 

Болката гърдите ми раздира,

на кръст разпъва ми душата.

Боже, мене накажи ме,

но пощади децата.

 

Злото върху мене трупай -

свикнала съм, ще се справя,

но децата пощади ги,

не погубвай млада вяра. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...